Съдържание:
- Как възниква антибиотичната резистентност?
- Опасна ли е резистентността към този антибиотик?
- Защо не използваме нови антибиотици за лечение?
- Какво можем да направим, за да предотвратим антибиотична резистентност?
- Какво може да направи общността?
- Какво могат да направят здравните работници?
През 1960 г. хирург в Америка казва известна по негово време фраза: „Време е да затворите книгата на инфекциозните болести и да обявите победа над войната срещу чумата“. Откриването на антибиотика пеницилин от Александър Флеминг и успехът му при лечението на инфекции на рани през Втората световна война е добра новина в света на здравето.
За съжаление тази радостна новина не продължи дълго. Четири години по-късно пеницилинът не успя да лекува всички заразени рани и се появи нов проблем: антибиотична резистентност. Резистентността към антибиотици, известна още като резистентност към антибиотици, е способността на бактериите да издържат на въздействието на лекарствата, в резултат на което бактериите не умират след даване на антибиотици. Сега изминаха 46 години и изглежда все още сме далеч от възможността да избегнем инфекциозни заболявания.
Как възниква антибиотичната резистентност?
Когато човек е болен и му се дават антибиотици, бактериите обикновено умират от лекарството. В някои случаи обаче някои бактерии ще мутират и ще формират резистентност към антибиотици. След това тези бактерии ще се размножават и се създава колония от бактерии, която е устойчива и може да бъде предадена на други индивиди. Някои от начините, по които бактериите могат да формират резистентност, включват:
- Производство на ензими, които могат да унищожат антибиотиците
- Промени в бактериалната клетъчна стена / мембрана, така че лекарствата да не могат да проникнат
- Промени в броя на лекарствените рецептори в бактериалните клетки, така че лекарствата не могат да се свързват
- И други.
Опасна ли е резистентността към този антибиотик?
Преобладаването на резистентни или резистентни бактерии нараства през последните години и нови механизми на резистентност непрекъснато се откриват и разпространяват по целия свят. Списъкът с инфекции с бактерии, които вече са резистентни, е пневмония, туберкулоза, гонорея и нарастване. Това прави лечението все по-трудно и понякога нелечимо.
Това състояние се влошава от лекотата, с която се купуват антибиотици, дори и без лекарско предписание в някои страни. В някои страни без стандартно лечение често се предписват антибиотици без ясни показания. Това увеличава тежестта на съществуващата антибиотична резистентност.
Резистентността води до увеличени медицински разходи, по-дълго време за лечение и хоспитализация и по-висока смъртност. Изследване, проведено от СЗО, заключава, че смъртността от инфекция Е. coli 2 пъти по-висока при резистентните бактерии, отколкото при нерезистентните бактерии. За инфекции с пневмония този процент варира от 1,9 пъти и 1,6 пъти при инфекции S. aureus. В Европа 25 000 смъртни случая са причинени от устойчиви инфекции всяка година, което води до над 15 милиона щатски долара здравни разходи и загуба на производителност на труда. Резистентността към антибиотици доведе до увеличаване на времето за хоспитализация средно с 4,65 дни и престой в интензивно отделение от 4 дни.
Защо не използваме нови антибиотици за лечение?
През 2005 г. FDA заяви, че през последното десетилетие е имало спад в откриването на нови антибиотици. Това е така, защото откриването на нови антибиотици изисква много време и пари. За откриването на един антибиотик са необходими около 400-800 милиона щатски долара. Освен това изследванията за намиране на лекарство също отнемат много време, на няколко етапа, преди най-накрая дадено лекарство да може да бъде масово произведено.
Какво можем да направим, за да предотвратим антибиотична резистентност?
Откриването на нови антибиотици за борба с резистентността би било безполезно, ако не бъде придружено от нашите действия за предотвратяване на повторната резистентност.
Какво може да направи общността?
- Предотвратете инфекцията, като поддържате чистота, измивате редовно правилно, извършвате ваксинации.
- Приемайте антибиотици само ако са предписани от лекар или здравен специалист.
- Винаги приемайте антибиотици.
- Никога не използвайте остатъци от антибиотици.
- Не споделяйте антибиотици с други хора.
Какво могат да направят здравните работници?
- Предотвратете инфекцията чрез измиване на ръцете, измиване на медицински инструменти и поддържане на чиста работна среда.
- Проверете състоянието на ваксинация на пациента, независимо дали е пълно или не.
- Ако се подозира бактериална инфекция, по-добре е да се потвърди с лабораторни изследвания или култура.
- Предписвайте антибиотици само когато е абсолютно необходимо.
- Предписвайте антибиотици с правилната доза, правилния начин на приложение, точното време и продължителност на приложение.
