Съдържание:
- Колко протеини ни трябват?
- Животинският протеин е по-добър източник на аминокиселини
- Други витамини и минерали, присъстващи в животинския протеин
- Някои източници на животински протеини обаче могат да причинят сърдечни заболявания
- Ползите от консумацията на животински и растителни протеини
- И така, кой е по-добър животински или растителен протеин?
Протеинът е макро хранително вещество, което е необходимо на организма. Протеинът функционира за изграждане на клетки и тъкани, играе роля в имунната система, възстановява увредените клетки и се намира в различни части на тялото като кожа, кости, мускули, коса и така нататък. Освен това протеинът е отговорен и за образуването на ензими и хормони, които се използват за поддържане на телесните функции.
Колко протеини ни трябват?
Има поне 10 хиляди различни видове протеини и са необходими на организма за поддържане на здравето. В съответствие с възрастовите групи Министерството на здравеопазването разделя дневните нужди от протеини на няколко възрастови групи, а именно:
- 0 - 6 месеца: 12 грама
- 7 - 11 месеца: 18 грама
- 1 - 3 години: 26 грама
- 4 - 6 години: 35 грама
- 7 - 9 години: 49 грама
- 10 - 12 години: 56 грама (мъже), 60 грама (жени)
- 13-15 години: 72 грама (мъже), 69 грама (жени)
- 16 - 80 години: 62 до 65 грама (мъже), 56 до 59 грама (жени)
Около 20% от човешкото тяло се състои от протеини. Тъй като протеинът не се съхранява в тялото, той изисква адекватен прием на протеин в съответствие с нуждите, за да не причинява различни заболявания. Протеинът според източника е разделен на две, а именно протеини от животински източници и протеини от растителни източници. Кое от двете е по-добро? Вярно ли е, че животинският протеин е по-добър? Или е обратното?
Животинският протеин е по-добър източник на аминокиселини
Въпреки че и двамата са протеини, съдържанието на аминокиселини и структурата на животинските протеини и растителните протеини са различни. Когато протеинът се консумира и попадне в тялото, той веднага се разгражда до аминокиселини, които са по-проста форма на протеин. Тялото всъщност може да произвежда свои собствени аминокиселини, но това, което се произвежда, са несъществени аминокиселини, докато съществените аминокиселини са необходими на организма от протеинови хранителни източници.
Аминокиселините в животинските протеини са пълноценни незаменими аминокиселини и тяхната структура е почти подобна на аминокиселините в тялото. Следователно, животинските протеинови източници са добър източник на аминокиселини за организма.
Междувременно растителните протеинови храни нямат пълни основни аминокиселини като животинските протеини. Аминокиселините, които липсват в животинските протеинови източници, са аминокиселините метионин, триптофан, изолевцин и лизин. Така че по-добрата абсорбционна стойност на аминокиселините е животинският протеин.
Други витамини и минерали, присъстващи в животинския протеин
Хранителните източници, които съдържат протеин, не съдържат само протеини в тях. Някои храни, които са източници на животински протеини, съдържат витамини и минерали, които растителните протеини нямат. Ето някои видове витамини и минерали, които са доста богати на храни с животински протеини, но са с ниско съдържание на растителни протеини:
Витамин В12, обикновено се съдържа в риба, говеждо, пилешко и различни млечни продукти. Хората, които избягват или не ядат животински протеини, са склонни към дефицит на витамин В12.
Витамин D, въпреки че най-големият източник на витамин D е слънцето, но този витамин се намира и в различни хранителни източници на животински протеини като рибено масло, яйца и мляко.
DHA или докозахексаенова киселина е вид омега 3 мастна киселина, съдържаща се в рибената мазнина DHA е добра за развитието на мозъка на децата и не се среща в растенията.
Хем желязо, е желязо, съдържащо се в среден източник на животински протеини, особено говеждо месо. Хемното желязо се усвоява по-лесно в организма в сравнение с желязото от растенията.
Цинк или цинк е минерално вещество, което играе важна роля в имунната система, растежа и възстановяването на тъканите. Цинкът се съдържа в говеждото, телешкия черен дроб и овнешкото месо. Цинкът също се съдържа в няколко вида тъмнозелени листни зеленчуци, но усвояването му не е толкова добро, колкото източниците на животински протеини.
Някои източници на животински протеини обаче могат да причинят сърдечни заболявания
Червеното месо, като говеждото, е добър източник на протеини за организма. Много изследвания обаче твърдят, че яденето на червено месо може да увеличи риска от коронарна болест на сърцето, инсулт и дори млада смърт.
Последните проучвания показват, че проблемът не е в червеното месо, по-точно червеното месо, което е било преработено или преработени хранителни продукти. Изследвания, включващи 448 568 участници, показват, че е доказано, че преработеното месо е свързано с повишен риск от преждевременна смърт.
Междувременно друго проучване, последвано от 34 хиляди жени, доказа, че консумацията на твърде много червено месо има по-голям шанс за развитие на сърдечна недостатъчност.
Въпреки това други източници на протеини като пилешко месо без кожа могат да намалят риска от развитие на различни сърдечни заболявания с до 27%. Ето защо е по-добре да изберете пресни, постни източници на животински протеини, като постно или постно говеждо, риба и пиле без кожа.
Ползите от консумацията на животински и растителни протеини
Изборът на добър животински протеин също ще окаже добро въздействие върху здравето. Както в изследването, проведено от The Nurses 'Health Study, което гласи, че яденето на пиле с ниско съдържание на мазнини, риба и мляко е силно свързано с намален риск от сърдечни заболявания.
Не само това, изследванията, в които участват 4 хиляди мъже, също установяват, че хората, които редовно ядат риба поне една порция седмично, имат 15% по-малък риск от развитие на различни сърдечни заболявания.
Подобно на животинския протеин, растителният протеин също има много ползи и добри ефекти върху здравето. Както е показано в няколко проучвания, които показват, че хората, които често ядат зеленчуци, имат по-ниски нива на холестерол от хората, които рядко ядат зеленчуци.
Не само това, различни източници на растителни протеини като соя, боб и различни други бобови растения също се считат за способни да намалят риска от развитие на захарен диабет тип 2, да поддържат телесното тегло и да намалят риска от сърдечни заболявания.
И така, кой е по-добър животински или растителен протеин?
И двата вида протеини са едновременно добри и необходими за организма. Но това, което трябва да се има предвид, е, че някои животински протеинови източници имат големи количества мазнини, така че това е, което увеличава шансовете за развитие на сърдечни заболявания и други дегенеративни заболявания. Изборът на правилния източник на протеин и балансирано количество може да направи тялото по-здраво и функциите на тялото да работят нормално.
